Analiz-na-knigata-v-sveta-na-dumite-na-vasilka-radeva

Филологически практикум Конспект на книгата „В света на думите“ на Василка Радева

Изотвила: Люся Димитрова 1 курс 1 група

I. Първа част 

ПРОИЗВОДНАТА ДУМА КАТО ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

Проверил:......................

Мястото, което заема производната дума в лексикалната система със своята номинационна и комуникативна функция, обуславя тясната връзка на словообразуването с лексикалното равнище. Като носител на характерната за отделната лексема особености, производната дума се включва в системата чрез многопосочените си връзки и опозиции. Деривационният процес във формален план се изразява в промяна на морфемната структура на производната дума. Словообразувателният анализ не се диференцира строго от морфемния, а совообразувателната характеристика на думата не се отделя от морфемната. Прилагането на ономасиологичния принцип при разкриване на същността на производната дума като номинационна единица, в чиято структура се съдържа избраният ономасиологичен мотив, има по-широко теоретично значение за изясняване на сложната зависимост между извънезиковата реалност и нейното отражение в езика. 

ТЕОРЕТИЧНА ОСНОВА НА СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ

Двучленната структура на производната дума дава възможност за различното интерпретатиране на изградената ѝ семантика. Принципите на логико-семантичната теория се опират на идеята за тъждественост на семантичните връзки. Единият от компонентите на производната дума (формантът) не бива да се индетифицира със субекта, а другият (основата) – с предиката. Значението на съществителните, оформени чрез мутация, се описва чрез агрументи, които отразяват отношение към предиката или отношение на предиката и другия аргумент в сложните думи. При разкриване на семантичната роля на аргументите най-важно значение има семантичното отношение между аргументите и предикатите или между двата аргумента при неизразени предикати. Производната дума представлява мотивиран знак, който отразява отношение между две величин – базата и признака. Синтактично-семантичната структура на думата се моделира с помощта на операторното изчисление на синтагмите, което представлява „специфично използване“ на разширеното изчисление на семионите за описване на словообразуването. По този начин се разкрива йерархичното отношение между морфемите на думата. За описване на синтактично-семантичната структура на думата се използват два вида оператори – определители и преобразуватели. Определителите преобразуват израза без да определят неговия клас. Преобразувателите променят класа на израза.



ФУНКЦИОНАЛЕН АСПЕКТ НА СЛОВООБРАЗУВАНЕТО

Значение за теоретична основа на словообразувателните проучвания има изясняването функционалната детерминираност на словообразувателната система. Съществена за теорията на словообразуването е детерминираността. Синтактичната функция на словообразуването, която се изразява в създаване на нови думи като алтернативни на синтактичните конструкции. Основната морфема и присъщото ѝ значение се запазват, но се реализират чрез лексикални единици с различно категориално значение. 

КОГНИТИВЕН ПОДХОД В СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Производната дума се отличава с мотивираност и семантична сложност и изпълнява комуникативна цел като осъществява дискурсивна дейност за предаване на лаконична информация. В теория на номинацията е заложена идеята за роля на номинатора за избора на ономасиологичен мотив при даване на название. При създаването на производни думи определена роля имат както метонимията, така също метафората и сравнението. Когнитивният подход към системните отношения в словообразуването се обогатява чрез интерпретиране на производната дума в семиотичен и дискурсивен план. 

ОНОМАСИОЛОГИЧЕН ПОДХОД В СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Особено значение има прилагането ономасиологичния принцип в диалектологията при изработването на диалектен атлас, когато се изучават различните номинационни средства, използвани в различните диалекти на даден език. Прилагането на ономасиологичния принцип в дериватоложките изследвания на отделните езици способства за изграждане на теорията на номинацията, която изяснява въпросите, свързани със създаване на понятията в процеса на познавателната дейност на човека и с използването на езиковите средства за тяхното означаване. При изучаване на словообразуването от ономасиологична гледна точка основните деривационни понятия и термини се интерпретират с оглед на ономасиологичната им характеристика, като се вземат под внимание и ролята на говорещия в називната дейност. 

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И СТРУКТУРНИ ЕДИНИЦИ

Модификационният ономасиологичен тип се реализира езиково в рамките на една и сьша част на речта. При мутационния ономасиологичен тип явлението се назовава, като се характеризира чрез пряко то си или опосредствано отношение към друго явление, влизащо в същата или в друга понятийна категория. Понятинният клас влиза в ономасиологим ната структура като нейна база. Същността на транспозиционния ономасиологичен тип се състои в това, че съдържанието се друга категория. Словообразувателната категория се изгражда от словообразувателни типове, които се характеризират с общност на словообразувателиото значение, еднаквост на словообразувателния начин и общност на произвеждащите основи. Словообразувателното гнездо се определя като „съвкупност от еднаквокоренни думи подредени според отношенията на синхронната производност“. 

СТРУКТУРА НА ПРОИЗВОДНАТА ДУМА

Изясняването на структурата и семантиката на производната дума взема под внимание нейния двустранен характер, който предполага разглеждането ѝ като единство от звучене и значение. Лексикалната семантика се възприема като немотивирано и повтарящо се отношение. Значението на производната дума се конструира, от семантика съставящите я компоненти Думите, които се включват само в един съпоставителен ред са членими, но непроизволни Съществуват думи, които съдържат компонент, идентичен с функциониращ в езика словообразувателен формант, използван при образуване на производни думи. В семантичен и формално-структурен план производната дума се свързва с друга лексикална единица, определяна като произвеждаща или мотивираща дума.

А семантичната и структурната незавършеност на основата обуславят другите нейни особености, които я отличават от думата: 1. Отсъствие на присъщите на думата самостоятелност и възможност за съчетаване с други лексикални единици. 2. Непосредствена, но не точно и ясно изразена, както при думата, семантична съотнесеност с явленията от извънезиковата действителност. 3. Възможност за семантична модификация на словообразувателно равнище, съпроводена с различна граматична оформеност. Производните думи в българския език се оформят предимно чрез деривация в тесен смисъл. В резултат на преразлагане на основите в българския език възникват наставките -ник, -арник, -арница, -ачка. 

МОТИВИРАНОСТ НА ПРОИЗВОДНАТА ДУМА

Изследването на „мотивираността“ дава възможност да се разкрие същността на структурносемантичната връзка между производната и произвеждащата дума. Чрез термина „производност“ се посочва наличието на такава връзка, а „мотивираността“ разкрива посоката и характера на тази връзка, разглеждана в синхронен план. В мотивираността на думите се отразява отношението между ономасиологичната база и ономасиологичния признак при възникване на названието. Чрез произвеждащата дума се внася признакът, който мотивира създаването на номинационната единица. В синхронен план мотивираността на производната дума се изразява в нейната формална и семантична обусловеност от съществуваща в езика дума. Производната дума от една страна, се свързва формално и семантично с други еднаквокоренни думи, а от друга страна се обединява с лексикалните единици, образувани с еднакъв формат. Посоката на мотивираността се определя въз основа на семантични, а не формални показатели. Двустранната мотивираност може да бъде обусловена от възникването на обратна семантична зависимост между думите. 

ОСНОВНИ СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ НАЧИНИ

Деривацията в тесен смисъл, по-точно афиксацията, е характерна за глаголното словообразуване. Утвърждаването на композицията като словообразувателен начин е свързано с влиянието на черковнославянския и руски език. Най-често словообразувателният формант е сложен и съдържа: а) Определен ред на произвеждащите основи. б) Наличие на едно основно ударение. Сложните думи, съдържащи повече производни основи, според словообразувателния си тип биват три типа: а) сложни думи, оформени чрез композиция; б) композиционно-суфиксно оформени сложни думи; в) суфиксни структури, образувани от сложни основи.



СЛОВООБРАЗУВАТЕЛЕН ФОРМАНТ

Двете характеристики на форманта обикновено не се диференцират и се обхващат чрез понятието значение. Словообразувателният формант отличава основата на производната дума от основата на произвеждащата дума. Въз основа на формантите си производните думи изграждат словообразувателни типове като основни структурни единици на деривационната система. Обикновено формантът включва едно словообразувателно средство и представлява словообразувателна морфема, която бива суфикс, префикс, интерфикс или конфикс. При оформяне на производни думи в българския език се използва и двустранно усложняване на произвеждащата основа. 

СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ

Интересът към българското словообразуване възниква при изучаване на морфологичните особености на думите. Словообразувателното значение като съществен признак на деривационния тип, отразява общото в семантиката на инвариантните суфикси. За адекватно му описване е необходимо да се вземат под внимание както семантичните компоненти, така и компонентите, чийто изразител е произвеждащата основа. В него се отразява, ономасиологичната структура на производната дума. За разлика от лексикалното, словообразувателното значение се свързва с по-широко по обем понятие. То е по-общо от индивидуалното лексикално значение и характеризира по-голям брой лексикални единици, образувани с еднакъв деривационен формант. Словообразувателното значение е по-тясно по своя понятен обем в сравнение с категориалното значение на частите на речта. Неговите формални изразители са деривационните средства и то се реализира при свързването им със съответната произвеждаща основа. Словообразувателното значение обуславя обособяването на словообразувателните типове. Наличието му диференцира производните думи от структурите, които съдържат единични елементи с характер на формант. 

СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ НОРМИ И ОКАЗИОНАЛНИ НАЗВАНИЯ

Обусловени от отношението към словообразувателните норми, признаците „потенциалност“ и „оказионалност“ характеризират новосъздаваните думи, без да ги разграничават последователно. „Потенниалността“ е присъща на новообразуванията, докато оказионалните формации са израз на „нарушаване“ на утвърдената закономерност. При оказионалните лексикални единици има нещо непредвидено и неочаквано, докато потенциалните формации винаги, са подчинени на даден модел. Същността и спецификата на оказионалните формации обикновено се изясняват чрез разграничаването им както от потенциалните структури. При разглеждане на „оказионалността“ се взема под внимание, че новообразуванията възникват в речта, а словообразувателните типове и модели се предлагат от езиковата система. Категорията оказионалност се опира на „незададеност на речевия акт от системата на езика, което създава неочакваност на даден факт в езиковата система“. Чрез белега „потенциалност“ се изразява отношението на производната дума към съществуващите в езика деривационни типове и модели.

В зависимост от характера и степента на отклонението от деривационните модели и закономерности, те се обособяват в три групи: а) Новообразувания, създадени чрез нарушаване на изискванията на словообразувателния тип. б) Оказионални формации, възникнали по непродуктивни типове или модели. в) Новообразувания по модел на непроизводни лексикални единици.

II. Втора част 

ОБРАЗУВАНЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

Съществителните имена в българския език се образуват от съществителни, прилагателни и глаголи. Така субстанцията като понятие се определя чрез връзката с друго понятие за субстанция. При образуване на съществителните имена са застъпени трите основни ономасиологични структури, рализирани чрез различни словообразувателни типове и категории. 1. МУТАЦИОННИ СТРУКТУРИ при мутапионните ономасиологични структури се обособяват отделни словообразувателни структури. Наличието на повече субкатегории при девербалните съществителни се обуславят от спецификата на категорията действие, която се приписва като характеристика на субстанцията. Действието е динамична категория, която протича във времето. Действието може да се припише на субстанцията само чрез интенцията си към носителя на този признак, при което ономасиологичният признак е прост. В зависимост от същността на признака, производните съществителни се обособяват в няколко категории. 1.1. Агентивни съществителни (nomina agentis) Агентивните съществителни мотивационно са свързани с девербални основи и означават найчесто лице, характеризирано чрез активното му отношение към означеното от девербалната основа действие. Появата на омонимия и полисемия при суфиксите е тясно свързана със семантичното преосмисляне на словообразувателния формант. Агнетивните съществителни означават субекта, който сам осъществява действието, докато т. нар. nomina instrumenti служат за номинация на оръдия, с чиято помощ се извършва действието, но от друг субект. Когато агентивни се резглеждат девербалните съществителни, чийто денотат се характеризира като „носител на процесуален признак“. Агнетивните съществителни се оформят предимно чрез суфиксация. Употребяват се предимно общославянски по своя произход наставки. 1.2. Деятелни имена (nomina actoris) Семантично най-близки до категорията nomina agentis са съществителните имена, които означават вършител (субект) на действието при експлицитно изразено деятелно отношение. Деятелните имена с имплицирана предикация се образуват от; съществителни имена и означават субстанция, назована въз основа на активното ѝ деятелно отношение към друга субстанция.

Обединяването на nomina agentis и nomina actoris се подкрепя от възможността за сполучливо интерпретиране на словообразувателното значение. Субстанцията (лице или предмет), означена от мотивиращото съществително име, представлява ономасиологичен мотив, който е взет под внимание при създаване на производната дума. 1.3. Съществителни за оръдие на действието (nomina instrumenti) Ономасиологичната субкатегория nomina instrumenti се реализира главно чрез словообразувателната категория девербални суфиксни съществителни. Словообразубателните средства, които се използват за оформяне на nomina instrumenti, служат за образуване и на девербални съществителни за номинация на предмети. Съществителните за означаване на предмети и съоръжения,, предназначени за реализиране на действието, посочено от мотивиращия глагол, се образуват предимно"от преходни глаголи. Ономасиологичният признак на структурата е прост и включва експлицитно изразена връзка с действието, за чието осъществяване е предназначен означеният предмет. 1.4. Названия на резултат и обект на действието (nomina patientis) Ономасиологичната субкатегория nomina patientis обхваща девербални съществителни, оформени главно чрез суфиксация, които служат за номинация на предмет, характеризиран като обект или резултат на действието означено от мотивиращия глагол. Съществителните, при които ясно е изразен семантичният белег „резултативност“, се диференцират по-определено от другите девербални съществителни. Като словообразуватедни средства при съществителните от разглежданата категория се използват суфиксите, характерни за оформянето на девербални съществителни за означаване на предмети. 1.5. Названия на места (nomina loci) Ономасиологичната субкатегория nomina loci се реализира чрез няколко словообразувателни категории. Най-често се използва суфиксацията като словообразувателен начин, като се употребяват суфикси, характерни само за локативните: названия (-ище, -арня, -илня) или с повече словообразувателни функции (-ник, -ница, -ина). 1.6. Название на носители на признак (nomina attributiva) Мутационна по своята същност е категорията „названия на носители на признак“ - nomina attributiva. Съществителните означават субстанция, назована според характерен белег, който може да бъде израз на качествена опредоленост или на склонност към действие. Девербалните съществителни, които означават лице, характеризирано като носител на признак,чрез които се отразява склонност към действие са включени в категорията nomina agentis, тъй като за доминиращ белег се приема агенетивното отношение към действието, въпреки че при разглеждане на понятието признак в по-обобщен план и в неговата релация към носител, агнетивните съществителни, означаващи склонност към действие, осъзнавана като постоянна характеристика, може да се квалифицират като nomina attributiva. 2. ТРАНСПОЗИЦИОННИ СТРУКТУРИ Транспозиционните ономасиологични структури при субстантивното словообразуване са застъпени при пренасяне на съдържание от други части на речта върху съществителните имена. Транспозиционните ономасиологични категории при съществителните са представени от девербални и деадективни имена, оформени предимно чрез суфиксация и конверсия.

2.1. Названия на действия (nomina actionis) Девербалните съществителни, които означават действие, абстрахирано от носител и несвързано с време, се характеризират с наличието на семантичен признак „процесуалност“. От абстрактните значения на някои nomina actionis чрез пренасяне се образуват вторични значения, които имат конкретен характер и се отнасят към категорията на nomina patientis. Другите nomina actionis се оформят с различни по продуктивност суфикси, които се свързват с девербални основи в зависимост от техните структурно-семантични особености. 2.2. Названия на признаци (nomina essendi) Съществителните от категорията nomina essendi, които означават признаци, характеризирани като самостоятелно съществуващи, без оглед на връзката им с техен носител. Съществителните, които означават признаци, се образуват главно от прилагателни и съществителни имена, като се използва суфиксният словообразувателен начин 3. МОДИФИКАЦИОННИ СТРУКТУРИ Образуваните чрез модификация съществителни служат за номинация нa субстанцията, означена от произвеждащата дума, но я характеризират чрез допълнителен семантичен признак. В зависимост от характера на словообразувателното си значение съществителните, които се отнасят към модификационните ономасиологични категории се обособяват в няколко групи: а) Съществителни за означаване на лица жени; б) Съществителни със събирателно значение; в) Съществителни за субективна оценка. 3.1. Названия на лица жени (nomina feminativa) Съществителни за номинация на лица от женски пол се образуват с помощта на суфикси от мъжколични съществителни имена, които се включват изцяло в производната основа или се съкращават чрез отстраняване на словообразувателния формант. Названията на лица жени имат същото лексикално и в повече случаи стилистично значение, както произвеждащите мъжколични имена, но се отличават от тях с модификационното си значение. 3.2. Съществителни със събирателно значение (nomina collectiva) Събирателните съществителни означават множество от еднородни предмети, възприемани като цялост, което дава основание да бъдат обособени в една словообразувателна категория, независимо от различията в словообразувателните парафрази. Образуват се чрез суфиксация от основи на съществителни с конкретно значение, които служат за номинация на лица или предмети. 

ОБРАЗУВАНЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА

Като лексикална единица прилагателното име означава постоянно присъщ на субстанцията признак (качество), който ѝ се приписва изцяло, без други интентенции. Това определя относителната несамостоятелност на прилагателното име, чиято денотативна функция се реализира чрез връзката му със съществителното име. Копато признакът (качеството) е означен от производно прилагателно име, той може да произтича от отношенйе към друга субстаниця, да отразява връзка с действие, да е проявен в модифициран вид или да означава транспонирана в качеството субстанция.

При образуване на прилагателните имена са застъпени трите основни ономасиологични структури, чиято реализация обаче няма такова разнообразие, каквото се наблюдава при съществителните имена. Мутационните ономасиологични структури се реализират чрез словообразувателните категории при девербалните и десубстантивните прилагателни, оформени главно чрез суфиксация. 1. МУТАЦИОННИ СТРУКТУРИ Произволните прилагателни от мутационен ономасиологичен тип означават обобщено изразена характеристика, в която се отразява неспецифицирана връзка на една субстанция към друга или на субстанция към действие. 1.1. Десубстантивни прилагателни Качествените прилагателни, образувани от съществителни имена, означават атрибутивен признак на определяната субстаниця въз основа на нейната връзка с друга субстанция, но представят този признак като особеност, която квалифицира и характеризира субстанцията. Те отразяват едностранна връзка със субстанцията. Когато десубстантивните качествени прилагателни означават признак, този признак представлява абстрахирана връзка с предмет, чрез която се модифицира по различен начин субстанцията. Ако прилагателното означава външен по характер признак, този признак се представя като прост, неразложим, приписан на предмета в своята цялост. 1.2. Девербални прилагателни Девербалните прилагателни означават признак, отразяващ връзка с действие, възприемана като относително стабилна, неизменяща се във времето. Девербалните прилагателни се образуват главно чрез суфиксация. 1.3. Прилагателни имена от наречия и числителни Прилагателните, образувани от наречия, означават признак, чрез който се изразява връзка с времето или мястото, посочено от наречието. 2. ТРАНСПОЗИЦИОННИ СТРУКТУРИ 2.1. Десубстантивни прилагателни Десубстантивните прилагателни, образувани чрез транспозиция, означават неспецифизирана връзка към друга субстанция. Тази връзка има различен характер. Тя може да изразява обстоятелствено отношение, да отразява отношение на принадлежност, отношение на част към цяло, произход или материал. 2.2. Девербални прилагателни Съссуфиксите -ен, -им, ем, -тел(е)н, -л(е)н се образуват относителни прилагателни, които означават признак, произтичащ от действието на мотивиращия глагол. 3. МОДИФИКАЦИОННИ СТРУКТУРИ Прилагателни имена с модификационен ономасиологичен тип се образуват от деадективни основи. С тях се означава същият признак (качество), който е посочен от произвеждащото прилагателно, но модифиццран чрез допълнителна характеристика, която се отнася до степента и интензивността на проявяването му.

В зависимост от характера на модификацията се определят различните субкатегории. Прилагателните имена със значение „отслабеност на признака“, се обособяват в две словообразувателни категории: суфиксни и префиксни деадективни прилагателни. При суфиксните формации се използват наставките -ав, -икав, -ич(ъ)к и -оват. ОБРАЗУВАНЕ НА ГЛАГОЛИ Глаголи в българския език се образуват главно чрез деривационния начин. Мутационните. категории обхващат образуването на глаголи от десубстантивни и деадективни основи, при което се използват суфиксацията и конфиксацията. За рефлексивация като словообразувателен начин може да се говори в случаите, когато рефлексивното значение е неделим семантичен компонент в словообразувателното значение на глагола. 1. МОДИФИКАЦИОННИ СТРУКТУРИ Модификационните ономасиологични структури при глаголите се реализират чрез словообразувателни категории, които включват типовете девербални глаголи, оформени с помощта на представки. На всички глаголни представки е присъща перфективираща функция, но тя допълва, съпътства деривационния процес, тъй като префигираните глаголи винаги се отличават по семантика от произвеждащите и носител на модифициращия семантичен признак е представката. По-голяма част от представките са многозначни. Според модификационните признаци, които те внасят в значението на основния глагол, преобладава изразяването на пространствени отношения, което е наследено от функцията им в старобългарски език. 2. МУТАЦИОННИ И ТРАНСПОЗИЦИОННИ СТРУКТУРИ ДЕНОМИНАЛНИ ГЛАГОЛИ Деноминалните глаголи в българския език изразяват присъщото на глагола значение „действие, процес“, което в сложното си отношение към лексикo-граматичното значение на мотивиращите думи - съществителни или прилагателни - обуславя структурирането на семантиката при отделните словообразувателни категории и типове. При изграждане на називната структура на девербалните глаголи е застъпена предимно модификационната ономасиологична категория. При образуването на деноминални глаголи в българския език се използва словообразувателен формант. Деривационните средства, които оформят деноминалните глаголи, се включват в глаголната основа и сигнализират принадлежността на образуваната формация към глагола като част на речта. 1. ДЕАДЕКТИВНИ ГЛАГОЛИ Деадективните глаголи в български език се характеризират с мутационен или транспозиционен ономасиологичен тип и се обединяват от деривационните значения „признак“ – „проявява признак“, „получава признак“ или „снабдява с признак“. Означаваният от произвеждащото прилагателно име признак, възприеман чрез отношението му към субстанция, се преосмисля и свързва с признака „процесуалност“. Деадективните глаголи, които са с инхоативно значение, посочват мотивиращия признак в процеса на неговото получаване или проявяване. ИНОХОАТИВНИ ГЛАГОЛИ

Инхоативните глаголи конкретизират релацията „признак“ – „действие“ чрез означаване на активно изявена особеност (признак) на агенса на действието, при което се подчертава нейното придобиване, проявяване или възприемане. 1.1. Словообразователна категория „придобива признак“ За да се осъществи релацията „признак“ – „придобива признак“, е необходимо пилагателното име да е непроизводно и да посочва обективно присъщо на предмета свойство, което естествено възниква и се развива в него. 1.1.2. Конфиксни глаголи със значение „придобива признака, означен от мотивиращото прилагателно“ За изразяване на значението „придобива внесения от мотивиращото прилагателно признак“ в българския език се използуват и деадективни глаголи, оформени с конфикс, който съдържа постосновния компонент -ее, съчетан с разположен пред основата компонент. 1.1.3. Конфикси глаголи с компонент -не. Образуването на инхоативни глаголи с помощта на конфикс, съдържащ елемент -не, е във връзка с ограничената възможност на суфикса -ее, самостоятелно или в състава на конфикс, да се свързва с основи, завършващи на веларен съгласен звук. Деадективни глаголи с формант, включващ компонента -ее, се образуват рядко, като веларният звук пред -ее се палатализира. 1.1.4. Двустранната мотивация на някои инхоативни глаголи с формант -ее ги свързва семантично както с произвеждащо прилагателно, така и с наречие, образувано от прилагателното. 1.1.5. Рефлексивни глаголи със значение ’придобива признак’. По-обособено място сред глаголите, които изграждат словообразувателната субкатегория ’придобива признака, внесен от мотивиращото прилагателно’ заемат рефлексивните структури, при които връзката с произвеждащото прилагателно име е опосредствана от наличието на фактитивен деадективен глагол. 1.2. Словообразувателна категория „намира се в състояние“ Инхоативните глаголи, които изграждат словообразувателната категория „намира се в състояние“, характеризирано чрез признака...’ реализират релацията ’признак’ - ’действие’, като отразяват по-сложно структурирана мотивационна връзка, невинаги пълно експлицирана от деривационните средства. В зависимост от наличието на допълнителни диференциращи семантични признаци глаголите от словообразувателната категория ’намира се в състоянието, характеризирано чрез мотивиращия признак’ се обособяват в деривационни субкатегории. 1.2.1. Словообразувателна субкатегория „показва се някакъв“ Инхоативни глаголи със значение ’показва се някакъв’ се оформят със суфикса -ее, като в български език се употребяват паралелни рефлексивни форми. Глаголи със значение ’показва се някакъв’ се образуват предимно от прилагателни имена за означаване на признак, който се възприема сетивно, най-често зрително. Чрез значението ’показва се някакъв’ се изразява не само съществуването на признака, чието наличие се предполага, но преди всичко неговото проявяване посредством глаголното действие.

1.2.2. Словообразувателна субкатегория ’проявява признак' В отделна субкатегория се обособяват глаголите със суфикс -ее, образувани от прилагателни, които означават не външно проявен признак, а вътрешно присъщо качество. Те се характеризират с деривационно значение, което запазва инхоативния си характер, но не може да се парафразира като ’става някакъв’ или ’показва се някакъв. Глаголите със значение ’проявява признак’ са с проста семантична структура. За изразяване на значението ’проявява признак’ в руски език също се употребяват рефлексивни глаголи, като възвратността присъства в словообразувателното значение като задължителен елемент или се внася допълнително в семантиката на суфиксно оформени деадективи. Прилагателните имена, участвуващи в релацията ’признак’ - ’проявява признак’, означават качество, което не се отнася до външна характеристика и не се възприема непосредствено сетивно. 1.2.3. Словообразувателна субкатегория ’изглежда някакъв’ Чрез глаголите, които се включват в релацията ’признак’ - ’показва признак’, се реализира словообразувателното значение ’изглежда някакъв’, като мотивиращото прилагателно означава сетивно възприеман признак. В този случай чрез глагола не се изразява естествено развитие и посока на изменение, а преди всичко лично възприемане и преценка. Прилагателните, които мотивират разглежданото словообразувателно значение, посочват признак, който се отнася до външната характеристика, възприемана според субективната преценка. При оформяне на словообразувателното значение ’изглежда някакъв’ мотивиращите прилагателни участват с производните си значения и изразяват качествена характеристика. Глаголите с деривационно значение ’изглежда някакъв’ се включват в периферията на словообразувателната категория ’намира се в състоянието, характеризирано посредством мотивиращия признак. Фактитивни глаголи При изразяване на релацията ’признак’ - ’действие’ фактитивните глаголи конкретизират глаголното действие, характеризирано чрез детерминираност от страна на признака, като означават ’снабдява нещо (някого)* с признака, внесен от прилагателното име. Фактитивните глаголи в български език се обособяват в една словообразувателна категория. В нея се включват както суфиксно оформените глаголи с наставка -и, която се отличава с изявена продуктивност, така и конфиксните структури, обособени в няколко деривационни типа. 1.3 Словообразувателна категория „снабдява с признак“ 1.3.1. При образуването нa фактитивни глаголи в българския език най-голяма активност проявява формантьт -и, който е‘ семантично инвариантен. При свързването си с именни основи (десубстантивни и деадективни) суфиксът -и внася семантичен признак, чрез който означава, че действието има отношение към субстанцията или признака, посочен от мотивиращото име. 1.3.2. Конфиксни глаголи с компонент -и. В словообразувателната категория „снабдява нещо (някого) с признак“, се включват и конфиксно оформени деадективни структури, чийто формант съдържа постосновния компонент –и.

1.3.2.1. Образуваните с конфикса –в/-и деадективни глаголи са близки по семантика със суфиксните формации, тъй като основното деривационно значение се изгражда чрез словообразувателния елемент –и, който и самостоятелно оформя глаголи с фиктивно значение. 1.3.2.2. Глаголите с конфикс за-/-и, които са образувани от прилагателни имена, също се характеризират със словообразувателно значение ’снабдява нещо (някого) с означения от произвеждащото прилагателно признак’. 1.3.2.3. Със същото словообразувателно значение са и деадективните глаголи с конфикс из-/-и. Деадективните глаголи с този конфикс обикновено са синонимни по значение със структурите образувани с форманта о-/-и. 1.3.2.4 С конфикса о-/-и се образуват деадективни глаголи, които означават снабдява в окончателна степен с качество, посочено от произвеждащото прилагателно. 1 3.2.5. Участието на конфикса под-/-и в образуването на каузативни глаголи е ограничено. 1.3.2.6. Каузиране на признака, внесен от мотивиращото име, изразяват глаголите с конфикс при-/-и. 1.3.2.7. Каузативни глаголи се оформят и с конфикса раз-/-и. 1.3.2.8. Участието на конфикса от-/-и при оформянето на каузативни деадективни глаголи е ограничено. 1.3.2.9. Глаголите с формант -с/-и реализират, словообразувателното значение, характерно за деадективните глаголи, чийто конфикс съдържа постосновния компонент –и. 1.3.2.10. При оформянето на деадективни глаголи с фактитивно значение конфиксът у-/-и е продуктивен. Образуваните с него глаголи изразяват: значението ’снабдява нещо (някого) с признака, внесен от мотивиращото прилагателно’, като включват признака ’резултатност. 1.3.3. Деадективни глаголи със суфикс -изира. Словообразувателният тип е по-нов в сравнение със структурите със суфикс -и и конфиксните формации. Той се отличава с продуктивност, като формантът -изира се свързва предимно с основи на чужди думи. 1.4. Рефлексивни деадективни глаголи Рефлексивацията като деривационен начин не е типична за глаголното словоооразуване в българския език и в съществуващите изследвания не ѝ е отделяно специално внимание. 1.4.1. При инхоативните глаголи словобразувателното значение ’показва признака, внесен от мотивиращото прилагателно’ се подчертава специално чрез рефлексивните глаголи с наставка -ee. Морфемата се функционира като факултативен елемент при изразяване на посоченото значение, но чрез нея се изключва реализирането на значението ’придобива мотивиращия признак’. 1.4.2. Модифициращата функция на морфемата се при фактитивните ' глаголи е във връзка с влиянието, което тя оказва върху валентността на глагола. Деадективните глаголи с фактитивно

значение имплицират белега ’транзитивност’ и действието им е насочено към обект, който получава мотивиращия признак. 1.4.3. Като словообразувателен елемент се разглежда морфемата се, когато е задължителен компонент на производните глаголи. ДЕСУБСТАНТИВНИ ГЛАГОЛИ Десубстантивните глаголи в български език се образуват предимно с инвариантни форманти и означават действие, изразяващо отношение към предмета, денотат на мотивиращото съществително име. 2.1. Словообразувателна категория ’върши действие, характерно за денотата на мотивиращото име’ Сред производните думи в български език съществуват глаголи, чието, действие е характеризирано като присъщо на даден предмет (лице). 2.1.1. Словообразува.телнан субкатегория „върши действие, характерно за предмета, който е негов субект“. Произвеждащите.съществителни означават : лице, характеризирано според неговата длъжност, професия или занятие. 2.1.2. Словообразувателна субкатегория ’действа като назованото от мотивиращото съществително име лице (предмет)’ Глаголите от тази субкатегория означават действие, характерно за денотата на мотивиращото съществително име, но лицето, чието название се включва в произвеждащата основа, не се идентифцира с денотата на съществителното име. 2.1.3. Словообразувателна субкатегория „върши действие, което е функция на лицето, денотат на мотивиращото име“. 2.1.4. Словообразувателна субкатегория „проявява се означеното от мотивиращото име явление“ 2.1.5; Словообразувателна субкатегория 'Преживява състоянието означено от мотивиращото име’ 2.2. Словообразувателна категория „върши действие, характерно за означеното време“. Словообразувателната категория включва немногобройна група глаголи, мотивирани от съществителни имена, които означават период от време. 2.3. Словообразувателна категория „върши действие характерно за означеното място“. Словообразувателната категория обхваща неголям брой десубстантиви, оформени със суфикс -ува, които принадлежат към един деривационен тип. 2.4. Словообразувателна категория ’изпълнява назованата от мотивиращото име дейност' Наличието на тази словообразувателна категория, която по своя характер е транспозииионна с интересна илюстрация на сложната релация между категориите 'действие' и 'субстанция‘ и поточно на възможността за различна езикова реализация на зависимостта между тях.

2.5. Словообразувателна категория ’превръща се в назования предмет (лице)’ Съществителните, от които се образуват глаголите, включени в тая словообразувателна категория, означават одушевени същества или предмети, характеризирани като носители на определен признак. Глаголите може да бъдат мотивирани както от преките, така и от преносните значения на имената, и се обособяват в две субкатегории. 2.5.1. Словообразувателната субкатегория ’превръща се в назованото лице, като придобива неговите качества’ 2.5.2. Словообразувателна субкатегория 'придобива качествата, характерни за денотата на мотивиращото име ’ 2.5.3.Словообразувателна субкатегория ’настъпва това, което е означено от мотивиращото име’ 2.6. Словообразувателна категория ’снабдява нещо (някого) с посочения от мотивиращото име предмет’ Словообразувателната категория е изградена от глаголи с обектна валентност, чрез чието действие обектът се снабдява с това, което е посочено от мотивиращото име. 2.6.1. Словообразувателна субкатегория ’снабдява с предмета, денотат на мотивиращото име‘. Включва глаголите, чиято семантика е най-близка до общото словообразуватедно значение и не съдържа допълнителни компоненти, характеризиращи изразеното чрез глагола действие. 2.6.2. Словообразувателна субкатегория ’покрива с предмета, денотат от мотивиращото име’ Изграждат я глаголите, образувани от названия на вещества: асфалтира, боядиса, вароса, гримира, никелира. В резултат от глаголното действие обектът получава върху повърхността си това, което е означено чрез произвеждащото име. 2.6.3. Словообразувателна субкатегория 'насища обекта с означения от името предмет’ Обхваща глаголи, образувани също от названия на вещества: ваксинира, калцира, сиропира, спиртоса, хлорира. 2.6.4. Словообразувателна субкатегория 'снабдява обекта с предмет, резултат от глаголното действие’ Като изразяват деривационното значение, характерно за словообразувателната категория, някои десубстантивни глаголи съдържат допълнителен семантичен признак, чрез който се изразява, че предметът, означен от мотивиращото съществително, е резултат от действието на глагола. 2.6.5. Словообразувателна субкатегория ’отстранява това, което е посочено от мотивиращото име’ Глаголите, които изграждат субкатегорията, означават действие, което е характеризирано чрез отношението си към субстанцията на мотивиращото име и е насочено към обект, който се лишава от предмета, денотат на произвеждащата дума.

2.6.6. Словообразувателна субкатегория ’снабдява с признаците на предмета, денотат на мотивиращото име' Деривационното значение при някои десубстантивни глаголи от разглежданата категория е модифицирано чрез допълнителен смантичен компонент за изразяване на ’снабдяване*, но не с предмета, посочен от мотивиращата дума, а с присъщите му качества. 2.7. Словообразувателна категория ’превръща обекта в означения от мотивиращото име предмет ’ Глаголите, които изразяват деривационното значение, характерно за условообразувателната категория, се обособяват в няколко субкатегории. 2.7.1. Словообразувателната субкатегория 'превръща обекта в означената от мотивиращото име субстанция' 2.7.2. Словообразувателна субкатегория 'променя обекта в означения от мотивиращото име предмет ’ 2.7.3. Словообразувателна субкатегория 'лишава обекта от функцията, характерна за денотата на мотивиращото име' 2.7.4. Словообразувателна субкатегория 'представя обекта като предмета, денотат на съществителното име' 2.8. Словообразувателна категория ’предизвиква чувството (състоянието), означено от мотивиращото име’ Общото отношение ’субстанция’ - ’процес’, характерно за ономасиологичната категория, намира своеобразна езикова реализация чрез словообразувателната категория, изградена от дееубстантивни формации, мотивирани от съществителни номинация на чувство, преживяване или психическо състояние. 2.9. Словообразуватслпа категория ’създава това, което е означено от мотивиращото име‘ В зависимост от значението на мотивиращата база и семантичния признак, внесен от словообразувателния формат, десубстантивите от тази категория образуват няколко субкатегории. 2.9.1. Словообразувател на субкатегория 'поражда (образува) субстанцията, означено от мотивиращото име’ 2.9.2. Сповообразувателна субкатегория 'създава предмета, денотат на същетвителното име’ 2.9.3. Словообразувателна субкатегория ’добива (ражда) това, което е означено от мотивиращото име’ 2.10. Словообразувателна категория ’действа с означения от мотивиращото име предмет’ Десубстантивните глаголи, кдито изразяват значение ’върши действие с помощта на предмета, означен от произвеждащото съществително’, се образуват съществителни с определено лексикално значение.

2.10.1. Словообразувателна субкатегория ’действа с предмета, според неговото предназначение’ 2.10.2. Словообразувателна субкатегория 'върши действието, за което е предназначен предметът, без неговото използване’ 2.10.3. Словообразувателна субкатегория ‘привежда в действие предмета, означен от мотивиращото име' 2.11. Словообразувателна категория 'заема (поставя в) положение, ориентирано към предмета, означен от мотивиращото име' Словообразувателната категория обхваща ограничен брой десубстантивни глаголи, оформени с конфикс. в чиято стуктура се включва компонентът –и като постосновен елемент.

III. Трета част СЕМАНТИКАТА В ПРОИЗВОДНАТА ДУМА Структурата на производната дума позволява да се разкрие нейната вътрешна форма, а въз основа на семантичната ѝ мотивираност се изявява опосредстваната ѝ връзка с извънезиковата действителност. В мотивираността на думата се отразява имплицираното формално-структурно и семантично отношение на производната дума спрямо произвеждащата. При изясняване значението на производната дума обикновено се анализира семантичната мотивация, т.е. възможността за разкриване семантиката на дериватите въз основа на значението на произвеждащите думи. Създадена да изпълнява номинационна функция, производната дума е вторичен знак, чиято лексикална семантика е зададена и обусловена от друга дума (или думи), която е мотивираща по отношение на производната структура. Семантичната мотивираност на производната дума е съществена нейна особеност, която я отличава от значението на непроизволната формация. Като елемент на лексикалната система производната дума се характеризира с двустранна референция: към извънезиковата действителност (към определен денотат) я отнася нейната номинационна функция, а мотивационната ѝ детерминираност я отнася към друга лексикална единица. Производните думи, които съдържат семантични признаци, незададени от формалната им структура, се характеризират с фразеологичност на значението си. Те са словообразувателно структурирани, но семантиката им не се изчерпва само със значението на деривационните им компоненти, тъй като е обогатена с формално неизразени семантични признаци. Семантичните компоненти, неексплицирани от словообразувателната структура на думата, правят значението ѝ по-богато придават му фразеологичен характер и обуславят спецификата на думата като единица на лексикалното равнище на езика. СЕМАНТИЧНА МОТИВАЦИЯ И СЕМАНТИЧЕН ОБЕМ НА ПРОИЗВОДНАТА ДУМА Когато производната дума е с проста семантична структура, може точно да се определят семантичните компоненти, внесени от мотивиралата дума, и да се изяви семантичното съответствие между думите в словообразувателната двойка, което се структурира в два типа: а) еднозначността на производната формация съответствува на еднозначността на произвеждащата дума; б) еднозначната производна дума се отнася мотивационно към едно от значенията на производна дума със сложна семантична структура.

СИНОНИМИЯ ПРИ ПРОИЗВОДНИТЕ ДУМИ Като мотивира значението на производната, произвеждащата дума оказва влияние и върху оформянето на нейните семантични връзки и отношения с другите лексикални единици. Заедно със значението, което включва при изграждане на семантиката си, производната дума приема и съществуващите връзки на произвеждащата дума, запазва способността си да отразява нейните парадигматични отношения. Най-ясно тази приемственост в деривационния процес се манифестира при дериватите, мотивирани от лексикални единици, чиито парадигматични връзки изразяват отношение между преките им номинационни значения. Синонимия, възникнала при мотивираност от производните значения на лексикални единици, чиито преки значения не са в синонимна връзка, е налице и при десубстантивните глаголи. Когато синонимната връзка отразява семантично отношение между мотивиращите думи, еднотипната словообразувателна структура на производните думи също е необходима предпоставка за реализирането на тази връзка. Синонимията между глаголите, мотивирани от преките значения на прилагателните слаб и хлабав, също е израз на синонимна връзка между произвеждащите думи. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Описването на словообразувателната система и изследването на характерното за нея структуриране се опират на същността на производната дума като двустранна единица с присъщите на формата и значението ѝ особености, в чието изясняване особено място заема анализирането на мотивационното отношение между думите в деривационната двойка.